Силата на примера

Силата на примера: философи четат литература

power-of-exampleПреподавател: гл. ас. д-р Камелия Спасова

Заявки за записването в курса, освен в СУСИ, изпращайте две имена, специалност и факултетен номер на theory.lit@gmail.com!

Първата  среща ще бъде на 21.02.2017г. от 18.00 в 136 аудитория на Ректората

Pdf на програмата

Анотация:
Философските и теоретичните дискурси обичат да си служат с примери, които да илюстрират сложни идеи, тези, понятия или заплетени метафизични въпроси. Когато примерите са взети от литературни произведения, проблемът за тяхната употреба става вече литературоведски. Нито една литературна творба не е веднъж завинаги опримерена в някоя теоретична парадигма. Напротив, веднъж въведена в порядъка на дискурсите за литературата, съответната творба проявява неочаквана жизненост в спора между отделните литературоведски школи и направления във връзка с проблема: пример за какво точно е тя.

Централното понятие за курса е примерът и метода на опримеряване. Опримеряването като събитийно е разделено в два модуса. В първия модус метадискурсът търси своя най-подходящ пример, примерът-препон. В самото слепване на теория и пример се конструира събитието на илюстрацията. Примерът е представителен за цялата философска постановка или парадигма, но и философската теза трудно би могла да се конструира без конкретния пример. Мощта на парадигмата захранва примера и обратно. Конститутивно за първия модус е примерът с „Поетика” на Аристотел и „Едип цар”, или “Феноменология на духа” на Хегел и “Антигона”. Този модус произвежда образцовите творби не като универсални редове, а като неразривна връзка между конкретна теория и конкретна творба. Вторият модус проблематизира и декоструира ясното разграничение между философски аргумент и литературна творба. Той е видян като писане и говорене на самия ръб на философското и литературното, при което философските концепти са заразени от фигуративния потенциал на своите илюстрации. Платон и Ницше са екземплификация за втория модус. Като трета стъпка ще се разглежда начина, по който двата модуса произвеждат и актуализират понятието за образцово и образцова творба.

Общата рамка на курса е очертана в пресечените точки на философия и литература. При формиране на отделните теми за занятията e използван е общият модел на един конкретен философ, който чете една конкретна литературна творба. С разглеждането на отделните случаи се цели да се покаже както силата на оприемряването, така и неминуемите пропуски, зевове и свръхинтерпретации при всяка илюстарция.

Предварителни изисквания:
Студентите да имат мотивация за систематична работа през семестъра, както и желание за самостоятлна подготовка по представяние на аспекти от отделните теми, както и изготвяне на курсови работи по поставените проблеми.

Очаквани резултати:
Методи, понятия и идеи за анализ на литературни и философски проблеми. Овладяване на методологически техники, които подпомагат анализа и разбирането на поставените проблеми и тенденции. Възможност за оразличаване на собсвения потенциал на литературната творба и философските прочити върху нея, както и залогът за общението между философия и литература.

Учебно съдържание

Тема:  Гост-лектор
1.

Силата на примера: генерализация, интерпретация, парадигматизция

21.2: Камелия Спасова

2.

Аристотел чете “Едип цар” на Софокъл

28.2: Камелия Спасова
3.

Ерих Фром чете “Едип цар”

7.3: Георги Герджиков
4.

Фройд и Фуко четат “Едип цар”

14.3: Камелия Спасова
5.

Платон чете Омир
[Лонгин чете Омир]

21.3: Невена Панова
6.

Пико делла Мирандола и Марсилио Фичино четат (любовна) поезия

28.3: Богдана Паскалева
7.

Лотман чете Булгаков

3.4: Семинар за хуманитаристи
8.

Хегел чете Антигона: Абсолютната трагедия/Джудит Бътлър чете “Антигона”

4.4: Васил Видински
 9.

Волтер чете Лайбниц: по-зле от това няма как да стане
[Ницше чете Еврипид/ Пол де Ман чете Русо]

11.4: Красимира Криворова
 10.

Едмънд Бърк чете Джон Милтън: „и с промени плаши монарсите смутени”

25.4: Огнян Касабов
 11.

Дерида чете Бланшо: лудостта на деня

2.5: Дарин Тенев
 12.

Бенямин чете Бодлер и Гьоте
[Хайдегер чете Хьолдерлин]

9.5: Димитър Божков
 13.

Юлия Кръстева чете Достоевски
[Миглена Николчина чете В. Улф/ 
Лакан чете Е.А.По]

15.5: Камелия Спасова
 14.

Шелинг чете литературна класика

Божана Филипова
15.

16.

Адорно чете Омир

Агамбен чете Данте, но не само. Заключителна дискусия

30.5: Георги Илиев

6.6: Камелия Спасова

The Power of Example: Philosophers read Literature
Kamelia Spassova

The philosophical, as well as the theoretical discourses, like to give examples to illustrate complex ideas, theses, concepts or intricate metaphysical questions. When the examples are literary works, the problem of their usage becomes part of the field of theory and history of literature. None literary work is once and forever bound to one particular theoretical paradigm. On the contrary, once introduced into the order of the discourses about literature, the relevant work distributes an unexpected vitality in the dispute between the different literary schools and trends, concerning the problem: what exactly is that work of art an example of.

The crucial concept of the present course is the example and method of exemplification. The exemplification as an event is divided into two modes. In the first mode, the meta-discourse is searching for its most appropriate example: the example prepon. The event of the illustration is constructed in the very bonding by this particular theory and that particular example. The example is representative of the concrete philosophical concept or paradigm, so even the philosophical thesis could hardly be constructed without the specific example. The power of the paradigm generates the example and vice versa the example more the philosophical construction more plastic, dense and intensive.

Constitutive for the first mode of exemplification is the case with the „Poetics“ by Aristotle and „Oedipus Rex” by Sophocles, or the case of the „The Phenomenology of Spirit“  by Hegel and „Antigone“. Тhis mode produces exemplary works not just as universal rules, but as an inextricable link between the particular theory and the concrete literary work.

The second mode problematizes and deconstructs the clear distinction between a philosophical argument and a literary work. It is seen as writing and speaking on the very edge of the philosophical and the literary in which the philosophical concepts are contaminated by the figurative potential of their illustrations. Plato and Nietzsche are an exemplification for the second mode. As a third step, the seminar will observe the method how both modes produce and actualize the concept of exemplary and exemplary work.

The general framework of the course is outlined in the intersection between philosophy and literature. In the forming of the separate themes for the classes is used the following pattern: one particular philosopher reads a particular literary work. With the examination of the concrete cases, the point is to be shown both the strength of the exemplification as well as the inevitable lapses, lacuna, gaps and overinterpretations in each illustration.

Topic:
1 The power of examples: generalization, interpretation, paradigmatization / Aristotle reads Oedipus Rex by Sophocles 2
2 Freud reads Oedipus Rex / Foucault reads Oedipus Rex 2
3 Hegel reads Antigone by Sophocles 2
4. Judith Butler reads Antigone / Erich Fromm reads Sophocles 2
5. Plato reads Homer /Pseudo-Longinus reads Homer/ Adorno reads Homer 2
6. Pico della Mirandola and Marsilio Ficino read (love) poetry 2
7. Burke reads John Milton 2
8. Nietzsche reads Euripides / Paul de Man reads Rousseau/
Voltaire reads Leibniz: it can not get any worse
2
9. Deleuze and Guattari read whatever they like: Kafka, Melville, Lewis Carroll / Blanchot reads Kafka 2
10. Derrida reads Plato 2
11. Heidegger reads Hölderlin / Benjamin reads Baudelaire and Goethe 2
12. Schelling reads literary classics 2
13. Lacan reads E.A.Poе 2
14. Julia Kristeva reads Marguerite Duras /
Miglena Nikolchina reads Virginia Woolf
2
15. Agamben reads Dante, but not only. Concluding discussion 2

Конспект за изпит

Конспектът за изпита е изложеното вече тематично съдържание на лекциите.

Библиография

Аристотел, За поетическото изкуство, прев. Ал. Ничев, София: Софи-Р, 1993.

Аристотел, Реторика, прев. Ал. Ничев, София: Софи–Р, 1993.

Аверинцев, Сергей, „Към тълкуването на символиката на мита за Едип“,прев. Ангел В. Ангелов, ред. от стргр. Мирена Славова – Литературна мисъл, бр. 1/2011, с. 151-160 и в: http://liternet.bg/publish1/saverincev/statii/edip.htm

Агамбен, Джорджо, Homo sacer, София: Критика и хуманизъм, 2004.

Арент, Хана, Насилие и политика, прев. Константин Янакиев, София: Критика и хуманизъм, Серия Етоси, 2007.

Арто, Антонен, Театърът и неговият двойник, прев. Тодорка Минева, София: Сонм, 1999.

Ауербах, Ерих, „Белегът на Одисей”, Традиция. Литература. Действителност. Проблеми на старогръцката литература в световното литературознание, прев. Бойко Атанасов, съст. Б. Богданов, София: Наука и изкуство, 1984.

Бенямин, Валтер, „Разказвачът”, Озарения, прев. А. Рашева, Б. Рачева, К. Коев, Св. Маринова, София: Критика и хуманизъм, 2000.

Бенямин, Валтер, “Гьотевият роман ‘Родства по избор’ (1922)”, Озарения,  рев. А. Рашева, Б. Рачева, К. Коев, Св. Маринова, София: Критика и хуманизъм, 2000.

Бенямин, Валтер, Художествена мисъл и културно самосъзнание, А. Рашева, Б. Рачева, Е. Кирова, М. Тодорова, В. Константино, съст. Атанас Натев, София: Наука и изкуство, 1989.

Бланшо, Морис, Литературното пространство, прев. Весела Антонова, София: Лик, 2000.

Бланшо, Морис, Предстояща книга, прев. Антоанета Колева, София: Критика и хуманизъм, 2007.

Божков, Димитър, “Образи и предмети в Kнига на пасажите на Валтер Бенямин”, сп. Пирон, бр. 8., 28 декември 2013, Академичният (under)ground 1981 – 1989.

Бояджиев, Цочо, „Марсиолио Фичино или ерос като кръговрат на духа”, Кръговрат на духа. Философски есета и студии от Платон до Фичино, София: Лик, 1998.

Бърк, Едмънд, Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото. София: Кралица Маб, 2001.

Волтер,  (Франсоа-Мари Аруе), “Кандид (или оптимизмът), 1759”, Философски новели, прев. Боян Атанасов, София: „Народна култура, 1983.

Вернан, Жан-Пиер, Мит и мислене при древните гърци, прев. Любомира Родилска, София: Критика и хуманизъм, 1998.

Гичева, Димка, В лабиринта на Платон и Аристотел, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1994.

Гичева-Гочева, Димка, Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм, София: Лик, 1999.

Гочев, Георги, „Федър и ностосът на Одисей. Интерполираното гръцко мислене”, Венера в Пафос (ескиз за филологията), София: Сонм, 2005.

Гочев, Николай ,„Александър Ничев за литературната теория на Аристотел”. – Критика и хуманизъм, кн. 13, бр.1, 2002.

Градев, Владимир, Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко, София: ЛИК, 1999.

Гочев, Николай, ПОIHƩIƩ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том I: Аристотел и Хегел, София: Сонм, 2004.

Дерида, Жак, „Аптеката на Платон”, прев. Любомира Родилска. – Език и литература, LI, 5-6, София, 1996.

Дерида, Жак, „Смъртното наказание и суверенност. Опит за деконструиране на онто-теологията”, Чудовищният дискурс: Балканите и Европа – деконструкция на политиката, прев. Стоян Атанасов, Маргарита Дишкова, София: Дом на науките за човека, 2002.

Дерида, Жак, „Подпис. Събитие. Контекст”,сп. Литературна мисъл, бр. 5, 1993, с. 123-150.

Дерида, Жак, „Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки”, Писмеността и различието, прев. Т. Батулева, София: Наука и изкуство, 1998, 408-429.

Де Ман, Пол, Алегории на четенето. Фигуративният език на Русо, Ницше и Пруст, прев. Димитър Камбуров, Ина Мерджакова, Катя Лазарова, София: Критика и хуманизъм, 2000.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари, Анти-Едип, София: Критика и хуманизъм, 2004.

Дельоз, Жил и Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, София: СОНМ, 2009.
Дельоз, Жил и Феликс Гатари, Хилядата плоскости, София: Критика и хуманизъм, 2009.

Калинова, Мария, Камелия Спасова,, “Нeвъобразимото и двойниците между Фройд и Арто”, Текстове и прочити – сборник с доклади от юбилейната Десета национална конференция за студенти и докторанти, Пловдив, 2008 година, ред. Елена Гетова, Пловдив: Контекст, 2009, 172 – 179.

Кант, Имануел ,Критика на способността за съждение, прев. Цеко Торбов, София: БАН, 1993.


Ковачев, Огнян, Литература и идентичност: преображения на другостта,  София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.

Кьосев, Александър, „Манифести, постманифести”, Лелята от Гьотинген. Извън-дисциплинарни есета, София: Фигура, 2005.

Лайбниц, Готфрид, Монадология, прев. френски и латински: Лидия Денкова, София: Изток-Запад, 2015.

Лайбниц, Готфрид, Нови опити върху човешкия разум, поредица „Философско наследство“; София: Наука и изкуство, 1974.

Лакан, Жак, За имената-на-бащата, прев. Теодора Павлова, София: Сиела, 2011.

Личева, Амелия, Истории на гласа, София: Фигура, 2002.

Лотман, Юрий, Поетика. Типология на културата, София: Народна култура, 1990.

Лукреций Кар, За природата на нещата. София: Наука и изкуство, 1971.

Манчев, Боян, Логика на политическото, София: Изток-Запад, 2012.

Милтън, Джон, Изгубеният рай. София: Наука и изкуство, 1981.

Мирандола, Джовани Пико делла, Коментар върху една канцона за любовта от Джироламо Бенивиени, прев. Богдана Паскалева, в: Архив за средновековна философия и култура, свитък XX, 2014, 305 – 419.

Николова,  Бистра, Марсилио Фичино и божественото начало в душата, София, 2016.

Николчина, Миглена, Смисъл и майцеубийство, София: УИ „Св. Климент Охризки”, 1997.

Николчина, Миглена, „Подстъпи към безсмъртието в един фрагмент на Сафо”, Места на любовта, съст. М. Николчина и Н. Радулова, София: алтера, 2007.

Николчина, Миглена, „Човекът като комедия”, – Критика и хуманизъм. Критическата теория на XX век, кн. 34, 4/2010.

Ницше, Фридрих, „Раждането на трагедията от духа на музиката”, Раждането на трагедията и други съчинения, прев. Христина Костова-Добрева, София: Наука и изкуство, 1990.

Омир, Илиада, прев. Ал. Милев и Бл. Димитрова, София: Народна култура, 1976.

Омир, Одисея, прев. Г. Батклиев, София: Народна култура, 1971.

Панова, Невена, „Едип между пророческия взор и собственото ослепяване на българската критическа рецепция”, Съдбата на Едип – българските маршрути, съст. и ред. Клео Протохристова, Светла Черпокова, Светка Видева, Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски” , 2011.

Панова, Невена, Платоновият диалог. Ситуации и елементи на събеседването, София: Сонм, 2005.

Платон, Федър, предговор, прев. и бележки Богдан Богданов. София, 2007.

Платон. „Пирът”, прев. Георги Михаилов, Диалози, т. 2, София: Наука и изкуство,1982.

Софокъл, „Антигона”, в: Трагедии, прев. Ал. Ничев, София: Народна култура, 1982.

Софокъл, Антигона, прев. П П Славейков, 1893
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhaU5uS0E5SEIwQm8/view?usp=sharing

Софокъл, Антигона 1956 Ал Ничев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhMVlfQVE3Y2ZDZ0k/view?usp=sharing

Софокъл, Антигона, прев. Н Гочев, 1998
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhWTVVWU9NRjAwRkE/view?usp=sharing

Софокъл, Антигона, прев. Н Гочев, 2014
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhQnI4bkJYX3N1RUE/view?usp=sharing

Софокъл, „Едип цар”, в: Трагедии, прев. Ал. Ничев, София: Народна култура, 1982.

Спасова, Камелия, “Мит и μυθος при Аристотел”, Словото: образи и отражения. Сборник с доклади от националните конференции за студенти и докторанти, Плводив, 2006 и 2007 г., съст. Кр. Чакърова/ Св. Черпокова, Пловдив: Контекст, 2008.

Спасова, Камелия ,Събитие и пример у Платон и Аристотел, София: Литературен вестник, 2012.

Спасова, Камелия, „Проблемът за протагониста в “Едип цар” на Софокъл и “Тирезий слепият” на Мерджански –Добчев” , Съдбата на Едип – българските маршрути, съст. и ред. Клео Протохристова, Светла Черпокова, Светка Видева, Пловдив: Университетско издатлство „Паисий Хилендарски” , 2011.

Стефанов, Сергей, Сетивност и метафизика: Опит върху философията на Марсилио Фичино, НБУ, София, 2013.

Тенев, Дарин, Отклонения. Опити върху Жак Дерида, София: Изток-Запад, 2013.

Фичино, Марсилио, За любовта (Коментар върху Платоновия ПИР), в: Трактати, прев. Ц. Бояджиев, УИ Св. Климент Охридски, София, 2008, 9 – 139.

Фуко, Мишел, „За другите пространства”, прев. Боян Станчев. – Литературен вестник, бр.13, 02.04.2003.

Хегел, Георг, Лекции по естетика или философия на изкуството, в 2 тома, том І, превод Генчо Дончев, поредица „Духовното наследство на Германия“, под общата редакция на Генчо Дончев и Кристоф Яме, том 4; София: Изток-Запад, 2004.

Хегел, Георг, Лекции по естетика или философия на изкуството, в 2 тома, том ІІ, превод Генчо Дончев, поредица „Духовното наследство на Германия“, под общата редакция на Генчо Дончев и Кристоф Яме, том 5; София: Изток-Запад, 2004.

Хегел, Георг,  Феноменология на духа, превод Генчо Дончев, поредица „Европейски мислители“, под общата редакция на Генчо Дончев и Любен Козарев, том 2; София: Изток-Запад, 2011.

Хораций, „За поетическото изкуство”, прев. Георги Батаклиев, София: Наука и изкуство, 1983.

Христов, Тодор, Литературността, поредица „Зевгма”, София: Алтера, 2009.

Шелинг, Фридрих Вилхелм Йозеф, Философия на изкуството, прев. Генчо Дончев, София: Наука и изкуство, 1980, с. 358-416.

Шилер, Фридрих, „За възвишеното”, „Върху патетичното”, Естетика. София: Наука и изкуство, 1981.

Яус, Ханс Роберт, „Historia Calamitatum et Fortunarum Mearum. Или: смяна на парадигмата в литературознанието”, Исторически опит и литературна херменевтика, прев. Мая Разбойникова-Фратева, Ренета Килиева-Стаменова, съст. Ангел Ангелов, София: УИ „Св. Климент Охридски”, 1998.

Agamben, Giorgio, “What is a Paradigm?”, The Signature of All Things: On Method, transl. by Luca D’isanto with Kevin Attell , New York: Zone Books, 2009.

Agamben, Giorgio, Potentialities, transl. by Daniel Heller-Roazen, Stanford: Stanford University Press, 1999.

Auerbach, Erich, “Figura”, Scenes from the Drama of European Literature, transl. by Ralph Manheim, foreword by Paolo Valesio, Minneapolis: University of Minnesota Press,1984.

Basterra, Gabriela, Seductions of Fate: Tragic Subjectivities, Ethics, Politics, Basingstoke, Hampshire: Palgrave Macmillian, 2004.

Bloom, Harold, The Anxiety of Influence: a theory of poetry, New York; Oxford University Press, 1997 (1973).

Butler, Judith, Antigone’s Claim: Kinship Between Life and Death, New York: Columbia University Press, 2000.

Derrida, Jacques, “Force of Law: The ‘Mystical Foundation of Authority’”, Acts of Religion, transl. by Mary Quaintance, еdited by Gil Anidjar, New York and London: Routledge, 2002.

Derrida, Jacques, “Parergon”, The Truth of Painting, transl. by Geoff Bennington and Ian McLeod, Chicago and London: The University of Chicago Press, 1987.

Derrida, Jacques, „Plato’s Pharmacy”, Dissemination, transl. by Barbara Johnson, London, 2000 (1981).

Ferrari, Giovanni, Listening to the Cicadas. A Study of Plato’s Phaedrus, New York, 1987.

Goodman, Nelson, Languages of Art: an Approach to a Theory of Symbols, USA: Hackett Publishing Company, 1985 (1976).

Lacan, Jacques, „The еssence of tragedy: A commentary on Сophocles’s Аntigone”, The Seminar of Jacques Lacan, Book VII: The Ethics of Psychoanalysis, 1959–60, ed. Jacques-Alain Miller, transl. by Dennis Porter, New York: Norton, 1992.

Lacan, Jacques Book XVII: The Other Side of Psychoanalysis, edit. by Jacques-Alain Miller, New York: Norton, 2006.

Lacoue-Labarthe, Philippe, Typography. Mimesis, Philosophy, Politics, introduction Jacques Derrida,  transl. by Christopher Fynsk, Stanford: Stanford University Press, 1998.

Harvey, Irene E., „The Rhetorics of Exemplarity”, Labyrinths of Exemplarity: аt the Limits of Deconstruction, New York: State University of New York Press, 2002.

Hölderlin, Friedrich, “Remarks on “Antigone”, Essays and Letters on Theory, transl. by and edit.by Thomas Pfau, New York: New York Press, 1988.

Jakobson, Roman, “Two aspects of language and two types of aphasic disturbances”, Language in Literature, London: Belknap Press, 1987.

Janko, Richard, Aristotle on Comedy: Towards a Reconstruction of Poetics II, London” Duckworth, 1984.

Lecercle, Jean-Jacques, Badiou and Deleuze Read Literature, Edinburgh: Edinburgh University Press, 2011.

Дата: 01.01.2017 г.   
Съставил: гл. ас. д-р Камелия Спасова