Конференции

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forum
Това е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него.

Сряда, 11.10.2015 г.
16.00-16.10 Откриване: Александър Кьосев, Амелия Личева
16.10-16.25 Боян Манчев. Новата Пандора. Миглена Николчина и преобразяването на човека
16.25-16.40 Амелия Личева. Поезията на Миглена Николчина: тъга и възвисяване
16.40-16:55 Екатерина Йосифова. Миглена написа: И само оня да ме следва е роден,/ който – в звездите вгледан – се усмихва
16.55-17.15 Дискусия, модератор: Камелия Спасова

17:15-17:30 Почивка
17.30-17.45 Цветана Хубенова. Земята на намерените феи
17.45-18.00 Морис Фадел. Аскетичното у Миглена Николчина
18.00-18.10 Дискусия, модератор: Мария Калинова
18.10-18.25 Еньо Стоянов. Наратив и алгоритъм при видеоигрите
18.25-18.40 Чавдар Парушев. Една литературно-теоретична двойка: Станислав Лем и Миглена Николчина
18.40-18.50 Дискусия, модератор: Дарин Тенев

Четвъртък, 12.11.2015 г.
17.00-17.15 Надежда Радулова. По ръбовете на себе си
17.15-17.30 Ангел В. Ангелов. Бележки по полетата на книгата на Миглена Николчина Изгубените еднорози на революцията
17.30-17.40 Дискусия, модератор: Дарин Тенев
17.40-17.55 Надежда Александрова. Българските авторки на любовни писма през Възраждането
17.55-18.10 Диана П. Атанасова. Годеница и невеста: женското мъченичество като трансформация на социални роли
18.10-18.25 Невена Панова. Поезията и поетът в творчеството на някои старогръцки поети
18.25-18.40 Дискусия, модератор: Камелия Спасова
18.40-19.00 Почивка
19.00-19.15 Албена Стамболова. Утопии v/s Фрактали
19.15-19.30 Деян Деянов. Как е възможно нехегелово снемане? (στέρησις и Aufhebung: скица на проблематиката)
19.30-19.45 Огнян Ковачев. Лъжец или светец? Повествователна ирония в Декамерон
19:45-20.00 Дискусия, модератор: Дарин Тенев и Камелия Спасова

[ENG]

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_ling2Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведа на 27 и 28 ноември 2014 г. Тя се организира от Катедра „Теория и история на литературата” и Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” [2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” (неотдавна се появи и сборникът с текстове от конференцията) открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристкиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.

Насърчава се кандидатстването както с индивидуални заглавия по проблемите на конференцията, така и с предложения за тематични сесии. Крайният срок е 15.10.2014. Изпращайте заявките до  linguisticslegacy@gmail.com

Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов

ИзображениеСъбитието ще се проведе на 28, 29 и 30 ноември 2013 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Срок за подаване на заявка – 31 октомври 2013

Анотация до 500 знака
Регламент: 20 мин. на доклад
Време: 28, 29 и 30 ноември 2013
Място: Зала 1 и Нова конферентна зала
Контакти: theory.lit@gmail.com

Насочихме се към тази тема, водени от желанието да продължим успеха на миналогодишната конференция върху Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. За разлика от патоса на предходната конференция обаче, която трябваше наред с другите си задачи да изяви невидимото сговаряне на литературоведския диалог като опозиция спрямо репресивните функции на официалния дискурс, целта ни в този случай ще бъде да отворим дискусията към хетерогенни и контрапунктни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и различните изкуства. Това неизбежно ще постави въпроса за просветителските нагласи, най-вече през 1960-те години, когато под формата на повече или по-малко подправена критика до българската читателска публика се довежда информация за философските, естетически и културни явления „отвъд”, в „свободния свят”. Заедно с това подобен фокус ще ни даде възможност да обсъдим как въобще теоретичното мислене намира пътища за противопоставяне в условията на неблагоприятни за мисълта дискурсивни режими.
Целта на конференцията ще бъде, следователно, не просто да отбележи приноса на посочените в заглавието примерни фигури, а да набележи през и отвъд тях процеси, нагласи, конфликти и полета на отстоявана свобода.

Програма:

10.00 – 18.00 часа
28 ноември (Зала 1)
29 ноември (Нова конферентна зала)
30 ноември (Зала 2)
Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски”
Четвъртък, 28 ноември Зала 1
10:00-12:00, Сутрешно заседание
Встъпителни думи

Водещ: Миглена Николчина

● Михаил Неделчев (НБУ): Ефектът на за-минаващото присъствие и участие (Цветан Стоянов и Атанас Натев). Ескиз към литературоведски мемоари. Част втора
● Миряна Янакиева (БАН): Димитър Аврамов и Бодлер
● Инна Пелева (ПУ): Цветан Стоянов или българската интелигенция през 1960-те и днес – възможните избори
● Амелия Личева (СУ): Понятието „световна литература” при Цветан Стоянов и днес
11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка

13.30-15:30, Следобедно заседание – част І
Водещ: Божана Филипова

● Яни Милчаков (ШУ и УниБИТ): Цветан Стоянов: свободата на есето в несвободната култура
● Бойко Пенчев (СУ): Цветан Стоянов или „реабилитацията” на Дионисовото в социалистическата култура от 60-те и 70-те години
● Георги Илиев (БАН): Трагичното на изкуството, трагичното на политиката и „вътрешното напрягане на битието“: Цветан Стоянов
● Бисера Дакова (БАН): Неавтентичният човек или за внезапните симетрии в идеологическото писане на Цветан Стоянов

15:00-15:30 – Дискусия
15:30-16:00 – Кафе-пауза

16:00-18:00 Следобедно заседание – част ІІ
Водещ: Дарин Тенев
● Надежда Цочева (ШУ): Димитър Аврамов – за изкуството на синтеза и за декоративните експерименти на Чавдар Мутафов
● Божана Филипова (СУ): Как е възможен синтезът на изкуствата? Прочит на „Сирените” през Димитър Аврамов
● Цветанка Атанасова (БАН): „Щрихи към историята и семантиката на понятието „декоративност“
● Светлина Фотева: Типове интелигенция и идеологеми в България през 1970 – те г. Значение на книгата на проф. Димитър Аврамов „Естетика на модерното изкуство“
● Васил Василев (БАН): Димитър Аврамов и идеята за родното
17:30-18:00 – Дискусия

Петък, 29 ноември
Нова конферентна зала
10:00-12:00, Сутрешно заседание
Водещ: Амелия Личева
● Александър Панов (БАН): Отношението култура – изкуство като проблем на теорията
● Рая Кунчева (БАН): Димитър Аврамов и въпросът за реализма
● Вихрен Чернокожев(БАН): Диалогът на Димитър Аврамов с изкуствата – утвърждаване на антитоталитарната култура по време на тоталитаризми
● Катерина Клинкова (СУ): Димитър Аврамов в контекста на критическата рецепция на модернизма в България

11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка

13.30-15:30, Следобедно заседание – част І
Водещ: Камелия Спасова

● Николай Аретов (БАН): Подриване и компромис: Ранните белетристичните книги на Цветан Стоянов
● Огнян Ковачев (СУ): За шайките и шарките на шаяка в „Изключителната биография на Буди Будев“
● Пламен Антов (БАН): Стопански прагматизъм и идеология: „Ние и Арчи“
● Мая Горчева: Просветителство и емиграция: неуспелият проект на „Изключителната биография на Буди Будев”

15:00-15:30 – Дискусия
15:30-16:00 – Кафе-пауза

16:00-18:00 Следобедно заседание – част ІІ
Водещ: Огнян Ковачев

● Миглена Николчина (СУ): Жанрът-ейрон: прочит на теоретика през белетриста Цветан Стоянов
● Дарин Тенев (СУ): Буди Будев и животните в „Броселиандовата гора“
● Камелия Спасова (СУ): Педагогическата провинция: Лао Це и Буди Будев
● Мария Калинова (СУ): Втората част на разговора: Цветан Стоянов, Георги Марков

17:30-18:00 – Дискусия

18:00 – В рамките на форума ще бъде представена монографията на Александър Панов „Литературният образ извън пространството на книгата“. За книгата ще говори доц. д-р Миряна Янакиева.

Събота, 30 ноември
Зала 2

09:30-12:00, Сутрешно заседание
Водещ: Мария Калинова
● Гергана Златкова (СУ): За един критически текст на Атанас Натев върху пиесата „Физици“ на Фридрих Дюренмат
● Соня Николова (БАН):Полето на идеите през погледа на Атанас Натев. Естетическа и етична рецепция на западната литература през социализма
● Атанаска Методиева (ЮЗУ): Архивът говори: идеологически стратегии на литературната критика в Русия през втората половина на ХХ век
● Татяна Пантева (СУ): Просветителският проект на Диас-Плаха за европейска Испания в условията на франкизма
● Катерина Кокинова (СУ): Авторът „беглец“: Гомбрович и Набоков

11:30-12:00 – Дискусия
12:00-13:30 – Обедна почивка

13.30-15:30, Следобедно заседание – част І
Водещ: Георги Илиев
● Йордан Ефтимов (НБУ): Препрочитайки две книги от 1968 година: „Тъга и порив на епохата“ на Асен Игнатов и „Естетика на модерното изкуство“ на Димитър Аврамов
● Нонка Богомилова (БАН): За философската “тъга и порив”
● Ирен Александрова (СУ): Отговорникът за хармонията или за потребността от наставник
● Никола Бенин (РУ): „Геният и неговият наставник” от Цветан Стоянов – замаскираното говорене срещу пагубните недъзи на социализма

15:00-15:30 – Дискусия
15:30-16:00 – Кафе-пауза

16:00-18:00 Следобедно заседание – част ІІ
Водещ: Миряна Янакиева

● Цветана Хубенова (СУ): Цветан Стоянов и изстраданата Шилерова „РАДОСТ” (По „Идеи и мотиви на отчуждението в Западната литература”)
● Яница Радева (СУ): Симптоматика на отчуждението в сърцето на идеологемата. Цветан Стоянов и „Над твоя дом спокойствие“ (1967)
● Пламен Пенев: Димитър Аврамов и Цветан Стоянов – интелектуално-етично битие и състояване на хуманитарните идеи в догматично-авторитарната епоха“
● Светлозар Игов (БАН): Спомени и размисли за Цветан Стоянов

17:30-18:00 – Дискусия
18:00 – Заключителни думи

Изплъзващият се предмет на литературознанието.
Невидимата школа:

Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов

Събитието ще се проведе на 28, 29, 30 ноември 2012 г. в СУ. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”.

Конкретният повод е кръглата (седемдесет) годишнина на Радосвет Коларов. Целта е литературоведското му дело да бъде осмислено през концептуалните и тематични връзки с делото на други две ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев и Н. Георгиев.

Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи. И това важи в еднаква степен за различни като поколение литературоведи – от тези, които са най-близо, до тези, които са най-далече от мисленето на тримата за литературата. Разбира се, под „мислене на тримата” съвсем не се има предвид, че те мислят еднакво. Обратното, една от съществените посоки на предлаганата конференция би било вглеждането в точките, където най-остро личат различията помежду им, без да се подценяват и точките на единомислие.

Изборът ни на заглавие на конференцията е мотивиран от факта,  че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов – са успявали през годините да я улавят до възможния предел, до който това изобщо може да бъде постигнато.

Тази конференция е възможност съвременното литературознание да направи много важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си. За да се случи това, нейна водеща черта би трябвало да бъде съсредоточеността. Затова нейното поле се задава с по-голяма от обичайната строгост: темите на всички доклади ще трябва да бъдат изведени от концепциите и подходите на тези учени, а техните идеи – разгледани в присъщите им отношения на взаимно допълване и оспорване.

Предлагаме следните проблемни центрове, около които да бъдат организирани докладите:

  • Литературата – познаваема и непознаваема
  • Бягства и завръщания на литературоведа
  • Конфликти и решения в литературознанието
  • Свобода и подчиненост в литературознанието

Срок за подаване на заявка – 15 октомври
Анотация до 500 знака
Регламент – 20 мин. на доклад
Дати на конференцията – 28, 29 и 30 ноември 2012
Място: Нова конферентна зала, Ректорат, СУ
Контакти: theory.lit@gmail.com

С уважение, организаторите на конференцията:

направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски”
и Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“

Advertisements

1 thought on “Конференции”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s